Както повечето от вас знаят декември месец миналата година за около два дена разбрах, че имам огромна киста и преминах една май сложничка операция, имайки в предвид размера и. Месец след това разбрах и резултатите от хистологията, които показаха ендометриоза. Няма да се разпростирам върху заболяването, който иска може да прочете в интернет.
При този вид диагноза веднага следва лечение под формата на инжекции с няколко определени препарата, някои от които както прочетох по-късно не напълно ефективни. На мен ми бяха предписани най-ефективните, общо взето не прочетох на някои да не са подействали още от първия път.
Моят "късмет" се казваше Zoladex за шест месеца на всеки 28 дни подкожно в корема. Инжекцията съдържа имплант с гозерелин ацетат, който влияе на хипофизата и спира производството на женски хормони. Целта е да се "излекува" или по-точно спре за някакъв период от време развитието на ендометриозата и образуването на нова киста.
С една дума за период от шест месеца влизате в изкуствена менопауза и всички произтичащи от този период неудобства като топли вълни, намаляване на плътността на костите, умора и т.н.
Доста шокиращо ми беше в началото, имах един известен период до първата инжекция и както писах и преди бях в голям размисъл дали да започвам лечението, тъй като не вярвам особено много в традиционните лекарства и лекарите по принцип. В крайна сметка реших да пробвам за да знам, че съм направила всичко, което може да направи традиционната медицина. Тамън се бях по съвзела от операцията и трябваше да хукна по личната лекарка, здравни каси и аптеки за изписване на лекарството. Изводът от това ми е, че системата е ужасно тегава и меко казано малоумна. Какво практично намират нашите творещи глави в парламента един хронично болен човек да минава целия преход от висенето пред личния лекар и ходенето до аптеката всеки месец не знам. Пълна загуба на време и нерви, а и вероятността да се разболеете от другите болни пред кабинетите не се изключва изобщо. Би трябвало да е като във всички нормални държави цялата информация я има в електронен вариант и човек направо минава през аптеката взима си нужното и толкоз.
В по-горе споменатия период четях много, ежедневно, през цялото време за действието на лекарството, за болестта и т.н. Благодарение на това четене взех доста предпазни мерки за да се чувствам възможно най-добре през периода на лечението. Странно, че това са неща, които би трябвало лекарите да ни казват, но на голям процент от момичетата никой не им е казал за действието на лекарството и страничните ефекти, както беше и в моят случай между другото. Може и грешката да е в мен, че не питам, но все си мисля, че това би трябвало да е тяхна работа, а не ние като някакви полицай да разпитваме, но който не пита си има интернет :)
За мен решението бяха хранителни добавки във възможно най-здравословен вид, т.е. с възможно най-малко гадни съставки за направата на "хаповете" и основната съставка в тях да е предимно някоя билка.
Първият ефект, който се появява една-две седмици след първата инжекция са ужасните топли вълни. Наистина са гадни, особено тези през ноща. Събуждаш се посреднощ целия вир вода, отгоре до долу. Чувството е подобно на това да си с температура от около 39 градуса и да си изпотен през цялото време ;) За намаляването на топлите вълни пиех масло от вечерна иглика. Наистина помага, можех да спя нощем, намалява силата и честотата им. Трябва му малко време да подейства, но когато стане постоянна част от лечението през този период определено действието е чудесно.
Второто, за което искренно се притеснявах беше намаляването на костната маса. Четох, че много момичета, които не са ползвали нищо за това са имали ужасни болки в костите. Нещо, което определено нямаше да изтърпя за това и веднага започнах да пия калций и по точно ето
този. Има си всичко, което е нужно за усвояването на калция, формулата е достатъчно чиста откъм допълнителни гадости и определено имаше ефект. Мога да кажа, че не съм имала никакви болки в костите, а се надявам и да е имало ефект и в запазването на костната маса.
Последното нещо, което дълго мислех, че не мога да повлияя по никакъв начин и, което всъщност беше най-изтощаващото за мен беше непрекъснатата и безпричинна умора. Чувството е предполагам на това да изкопаеш две-три ниви, но в моя случай аз просто нищо не правих и умората беше там. Постоянна, ужасна, натоварваща ме психически умора. Чувството, че не можех да и повлияя и това, че по принцип съм толкова деен и движещ се постоянно човек, а сега трябваше да не правя почти нищо за да не се изтощя напълно, ме съсипваше. След един случайно проведен разговор с една от колежките ми разбрах, че съм имала решението си в къщи закупено и стоящо в шкафа с мислите как по дяволите да го ползвам. Веднага след това почнах и ефекта беше просто невероятен. Става въпрос за маката. По принцип се увличам от тези неща за веганство, суровоядство, супер храни и т.н. и бях закупила маката под формата на прах и се чудех как ще е най-добре да я позлвам за да не усещам вкуса и.
Както споменах веднага след този разговор започнах да пия по половин чаена лъжичка мака всеки ден, като я разтварях най-често в
подобни напитки. Става нещо наистина много приятно за пиене, а ефекта беше просто поразителен. Почти веднага започнах да се чувствам много по-издръжлива, силна и умората намаля драстично. С една дума започнах да се чувствам като жив човек :) Имах сили, можех да ходя повече от 30 мин без след това да съм напълно изтощена. Бях изключително щастлива, че успях да повлия и на този неприятен страничен ефект. Не на последно място маката се води и "билкова виагра", определно действа ;), защото при липсата на женските хормони и умората определено няма да имате никакво желание за секс, а все пак си е нещо, от което човек има нужда.
Едновременно с по-горе споменатите добавки, промених или по точно все още се опитвам да променя начина си на хранене. Гледам да е предимно с ядки, плодове и зеленчуци, по възможност сурови. Намалих почти до минимум консумацията на месо, нужно е тъй като е бъкано с какви ли не хормони. Трябва да огранича млечните, тестените и сладките, но уви това ще ми случи доста по-трудно. Не смятам да се вманиачавам, тъй като въпреки всичко си мисля, че човек трябва да си консумира всичко, но в определни количества и разбира се да се чувства добре, а не да е натоварен от това да мисли постоянно ама сега това, защо го изядох или това сега не трябва да го ям и т.н.
Разбира се не на последно място за да преодолеете, каквото и да е лечение е нужно да имате и много хора около вас, които да ви карат да се чувствате добре, да ви карат да се усмихвате и да не мислите за това, което се налага да преживеете. Много съм благодарна на прекрасното ми семейство, приятеля ми, приятелите ми, колегите и всички хора, които обичам и те мен.
Пиша това ден след последната инжекция, сега чакам след окло 50-70 дни организмът ми да си възстанови функциите и дано до края на годината да мога да ви се похваля с някоя хубава новина, относно появата на нов член в семейството ни :)
